Знаци или послания …
Посланията на вселената са навсякъде около нас. Трептят на всяка крачка, искрят от всеки слънчев лъч, ухаят от всяко цвете и тревичка, галят ни при всеки полъх на вятъра … Само дето поради физическата форма на човека, отрано възпитаните у него ограничения и изкореняване на „Аза“, сме забравили какви и кои сме всъщност и всичко ни се вижда материално – очакваме да се спъваме в знаците, които ни изпраща вселената, за да сме сигурни в тяхното откриване и проумяване. Възприемаме се като организъм с жизнени показатели и ум – заключени във физическата форма на тялото не допускаме, че сами по себе си ние сме „вълшебници“.
Независимо от формата и знаците всеки трябва да се научи да излива от себе си и да отваря място за новото, всеки трябва да съумява да излиза от уюта си, от кутията си и да търси своя бряг, но и да е готов да търси нови и непознати чувства, познания и брегове. Нужно е за израстването на личността. За наше добро е да се освобождаваме от старото и неработещото, за да правим място на новото – израстваме не само чрез общуването със себеподобните си, но и чрез категоричното преследване на нашите цели и мечти. Научаването е дълъг процес, в повечето случаи не лесен, но трупането на знания извън личностния комфорт определено е процес за личностно израстване.
