Това е първата стъпка, превалният момент, в който започва едно удивително и неповторимо пътешествие. Дългоочакваното начало на нещо, зародило се отдавна. Повратната точка в пътуването, мигът, в който казваш „Здравей, свят, аз съм тук, дойдох!“.
И както винаги, първите стъпки са трудни, бавни, несигурни и свръх естествени. Сякаш някой друг ги е направил, въпреки че след време ходим уверено сякаш сме се родили научени. И е така, защото това е пътешествието, заради което сме тук и сега.
Това са първите крачки на едно различно, дигитално и интригуващо пътешествие, което е следствие от многото, случило се преди това.
Това е блогът на изкуството, живеещо в човека. В него ще бъдат публикувани снимки на творби, собствени и чужди, с кратки текстове към тях.
Това е един невероятен сайт с невероятни творби. Заслужава си да бъде подробно разгледан и редовно преглеждан. Всеки път се открива нещо ново и интересно.
Успех!
Благодаря!
за Трабантчето
Моите мисли за
Трабантчето на Мануела
Твоето Трабантче – вълшебно барабанче!
Твоите пейзажи – цветни миражи от космически пасажи.
Цветята твои, радости мои, носят покои, носят порои
с римувани букети и цветни куплети.
Картините от слънчогледи – греещи беседи от балкански веди.
Споделеният „Копнеж“
иска пролетен валеж
и току поглеж…..
Направените бижута – ювелирни послания,
написаните послания – бижута от дихания.
Благодаря ти за морето,
благодаря ти за небето,
вълнуват ми сърцето!
Не спирай да биеш барабанчето от Трабантчето!
Румен Отузбиров
31. 05. 2021 г.
с. Борилово
Щастие – да имаш на кого да кажеш, да бъдеш споделен, да породиш усмивка на нечие лице, да запалиш у някого пламъче, да оставиш следа и/или спомен … Щастлива съм!
Благодаря ти за трогателните думи, Румба!