Станахме по-затворени, емоционално по-обрани, по-асоциални и саможиви. Допуснахме съзнанието ни да се пропие със страх, с което прегърнахме песимизъм и меланхолия като единствени наши другари и ги поведохме за ръчичка през охладнялото ни ежедневие без да подозираме, че с всяка крачка губим по частичка от иначе богатата ни душевност.
Картината е налична.