Трабантче

Разходките сред живописни места пълнят окото и душата с добро …

Картината е налична.

Морето е неуморно, многолико и винаги е себе си. Не го интересуват нашите настроения, въжделения или пък световните политики. То се подчинява единствено на природните закони. И в лошо време то пак е усмихнато без значение как го виждат човешките очи.

Картината не е налична.

А защо не и двете …

Картината е налична.

Да рисуваш с дим е голямо предизвикателство!

Картината не е налична!

Цветята са едно от многото чудеса на вселената – радват окото, душата, обонянието … Често възхищават със силата си – никнат на невероятни места, оцеляват в екстремни климатични условия, когато са силни и това си изберат. Май и с хората е същото – само да поискат и да проявят устойчивост, сила, кураж …

Картината е налична.

Огънят – необходим почти колкото и водата! Той е също толкова могъщ – стопля, разтапя, храни душата и всички сетива, но и изпепелява безкомпромисно. Достоен е за всеки дом – внесен, бива да се почита, за да си другарувате. Той е онзи, чрез който ще преборите студ, ще се нахраните и ще съберете сродни души – да се споделите и да изживеете частица от личното си щастие. Той е чародеен магьосник!

Аз ли съм или не съм, колко пъти съм и що не съм … Размисли разни … Всеки да припознае частта, която го удовлетворява и му ляга най-много.

Автопортретът не се предлага!

Мальовица – любимо място на много хора.

Картината не е налична.

Познаваме ли я, приемаме ли я като даденост или все пак виждаме и ценим богатствата й, благодарение на които живеем по-добър живот? Знаем ли как да се погрижим за нея, както тя се грижи за нас? И тук не става дума за климатичните промени и затоплянето на атмосферата в последните години – това е неизбежен процес и е почти без значение нашето участие от гледна точка на производство, брой автомобили на домакинство, скотовъдство, отопление и др. Малко ще ви подскажа, а за останалото вие се сетете – което от земята излезе пак в земята трябва да се върне …

Картината е налична.

Станахме по-затворени, емоционално по-обрани, по-асоциални и саможиви. Допуснахме съзнанието ни да се пропие със страх, с което прегърнахме песимизъм и меланхолия като единствени наши другари и ги поведохме за ръчичка през охладнялото ни ежедневие без да подозираме, че с всяка крачка губим по частичка от иначе богатата ни душевност.

Картината е налична.