Категория: Друго

Сапун без сода каустик – по-трудно се прави, но пък се готви без очила и ръкавици, а и без рискове за здравето заради опасни съставки.

Фениксът – вярата и надеждата, когато на вратата почуква разрухата.

Огънят – необходим почти колкото и водата! Той е също толкова могъщ – стопля, разтапя, храни душата и всички сетива, но и изпепелява безкомпромисно. Достоен е за всеки дом – внесен, бива да се почита, за да си другарувате. Той е онзи, чрез който ще преборите студ, ще се нахраните и ще съберете сродни души – да се споделите и да изживеете частица от личното си щастие. Той е чародеен магьосник!

Знаци или послания …

Посланията на вселената са навсякъде около нас. Трептят на всяка крачка, искрят от всеки слънчев лъч, ухаят от всяко цвете и тревичка, галят ни при всеки полъх на вятъра … Само дето поради физическата форма на човека, отрано възпитаните у него ограничения и изкореняване на „Аза“, сме забравили какви и кои сме всъщност и всичко ни се вижда материално – очакваме да се спъваме в знаците, които ни изпраща вселената, за да сме сигурни в тяхното откриване и проумяване. Възприемаме се като организъм с жизнени показатели и ум – заключени във физическата форма на тялото не допускаме, че сами по себе си ние сме „вълшебници“.

Независимо от формата и знаците всеки трябва да се научи да излива от себе си и да отваря място за новото, всеки трябва да съумява да излиза от уюта си, от кутията си и да търси своя бряг, но и да е готов да търси нови и непознати чувства, познания и брегове. Нужно е за израстването на личността. За наше добро е да се освобождаваме от старото и неработещото, за да правим място на новото – израстваме не само чрез общуването със себеподобните си, но и чрез категоричното преследване на нашите цели и мечти. Научаването е дълъг процес, в повечето случаи не лесен, но трупането на знания извън личностния комфорт определено е процес за личностно израстване.

 

Когато някой ви заговори за вино да знаете, че става дума за дълго търсена истина – още от преди 6000 година пр.н.е.

Разбирането, че дадено твърдение е истина или не, е единстено позиция, изградена според собствените ни опит и възгледи. Разглеждането на дадена неистина като истина от гледна точка на чуждото възприятие е въпрос на потребност на личностно търсене, което може да ни отведе по пътеките на дълго пътуване към самите себе си. Всеки за себе си е истината, всякоя потребност и проява са това, което трябва да бъде.

Изповядваме истината такава, каквато я виждаме и разбираме – разликата помежду ни е въпрос на възприятия, широкоспектърност, размах и лични ограничения.

Всичко е истина – въпрос на желание да я видиш и приемеш като такава!