Категория: Без категория

А защо не и двете …

Картината е налична.

Да рисуваш с дим е голямо предизвикателство!

Картината не е налична!

Цветята са едно от многото чудеса на вселената – радват окото, душата, обонянието … Често възхищават със силата си – никнат на невероятни места, оцеляват в екстремни климатични условия, когато са силни и това си изберат. Май и с хората е същото – само да поискат и да проявят устойчивост, сила, кураж …

Картината е налична.

Огънят – необходим почти колкото и водата! Той е също толкова могъщ – стопля, разтапя, храни душата и всички сетива, но и изпепелява безкомпромисно. Достоен е за всеки дом – внесен, бива да се почита, за да си другарувате. Той е онзи, чрез който ще преборите студ, ще се нахраните и ще съберете сродни души – да се споделите и да изживеете частица от личното си щастие. Той е чародеен магьосник!

Станахме по-затворени, емоционално по-обрани, по-асоциални и саможиви. Допуснахме съзнанието ни да се пропие със страх, с което прегърнахме песимизъм и меланхолия като единствени наши другари и ги поведохме за ръчичка през охладнялото ни ежедневие без да подозираме, че с всяка крачка губим по частичка от иначе богатата ни душевност.

Картината е налична.

Китно планинско възрожденско градче

Картината не е налична

Всеки намира своето – въпрос на избор, възприятия и ценности

Колкото е трудно да си творец, толкова е лесно да създадеш свое произведение на изкуството. За да създадеш е необходимо да се осмелиш. Само трябва да се поразровиш из своите дълбини и да избереш как да го извадиш извън себе си, как да го представиш със своите емоционални „думи“, да избереш формата, категорично да поставиш началото и най-вече да бъдеш себе си. Творбата не е задължително да бъде харесана от всички. Важното е да бъде твоята рожба, твоя душевен израз и отражение на емоционалния вътрешен взрив.
Всъщност, нямам представа какво са преживявали великите стари художници в моментите на своето творческо себеизразяване. Но вярвам, че хората, които се осмеляват да творят под една или друга форма, живеят с трудно удържими душевни вихрушки, които имат нужда да излязат, за да олекне. И тъкмо емоционалното състояние на твореца е инструментът за правилното предаване на вътрешния мир, за който биха искали да разкажат на света.

Репродукция – „Червеният кораб“, Марио Жеков

Картината не е налична!

Знаци или послания …

Посланията на вселената са навсякъде около нас. Трептят на всяка крачка, искрят от всеки слънчев лъч, ухаят от всяко цвете и тревичка, галят ни при всеки полъх на вятъра … Само дето поради физическата форма на човека, отрано възпитаните у него ограничения и изкореняване на „Аза“, сме забравили какви и кои сме всъщност и всичко ни се вижда материално – очакваме да се спъваме в знаците, които ни изпраща вселената, за да сме сигурни в тяхното откриване и проумяване. Възприемаме се като организъм с жизнени показатели и ум – заключени във физическата форма на тялото не допускаме, че сами по себе си ние сме „вълшебници“.

Независимо от формата и знаците всеки трябва да се научи да излива от себе си и да отваря място за новото, всеки трябва да съумява да излиза от уюта си, от кутията си и да търси своя бряг, но и да е готов да търси нови и непознати чувства, познания и брегове. Нужно е за израстването на личността. За наше добро е да се освобождаваме от старото и неработещото, за да правим място на новото – израстваме не само чрез общуването със себеподобните си, но и чрез категоричното преследване на нашите цели и мечти. Научаването е дълъг процес, в повечето случаи не лесен, но трупането на знания извън личностния комфорт определено е процес за личностно израстване.

 

Когато някой ви заговори за вино да знаете, че става дума за дълго търсена истина – още от преди 6000 година пр.н.е.

Разбирането, че дадено твърдение е истина или не, е единстено позиция, изградена според собствените ни опит и възгледи. Разглеждането на дадена неистина като истина от гледна точка на чуждото възприятие е въпрос на потребност на личностно търсене, което може да ни отведе по пътеките на дълго пътуване към самите себе си. Всеки за себе си е истината, всякоя потребност и проява са това, което трябва да бъде.

Изповядваме истината такава, каквато я виждаме и разбираме – разликата помежду ни е въпрос на възприятия, широкоспектърност, размах и лични ограничения.

Всичко е истина – въпрос на желание да я видиш и приемеш като такава!

Съществуват и такива екземпляри, които се радват от сърце на чуждата радост

В сътворяването се крие вълшебство, в сътвореното е вплетена поне една нишка от душата, а нареченият даден дар е вече приказка със своя душа и история.

Моето щастие е навсякъде – добре, че не забравям да се оглеждам и съм благодарна, че имам сетива да го виждам.

Благодаря!