Категория: Картини

Памет
Китаристът ще изчезне
след последния акорд,
но навеки музиката ще се чува.

Останките след нас валят
и безстрашно оживяват –
на Родèн „Мислителят“ до днес умува.
24.02.2021г.

Картината е налична.

По-лесно е да се грижиш за другите, отколкото за себе си.“
Мануела Василева

Картината не е налична!

Ако мислиш, че животът е един и не вярваш в прераждане, то не го пропилявай. Опитай от всичко и везми максимума от него – няма да имаш втори шанс.
Мануела Василева

Картината не е налична!

Понякога сме толкова обсебени от битовизмите си, че забравяме да им се радваме. Но когато ги няма, търсим прекрасните им личица и аромат, всеотдайност и поздрав при всяка среща. Все ги търсим, когато са преминали, когато не е тяхното време, когато имаме най-много нужда от тях, но не и те от нас. Когато е времето за тяхната почивка. Времето на техния душевен мир, покой и отмора …

Диптихът е наличен.

***
Отивам си, не ме очаквай.
Не ще се върна там.
Но ще бъда с теб. Почакай,
със спомена ще ти се дам.

Няма често да ме виждаш,
гласът ми рядко ще звъни.
Но при нужда можеш да ме имаш-
ще бъда в твоите отворени очи.
06.12.2018г.

Тюркоазено
Протяга си ръцете
и намества си нозете
в охолното свое гнездо.

Поглажда бреговете
и разхлажда носовете
съзрели морското везмо.

Гизди се с дантели,
с елмази заблестели,
ту валс танцува, ту танго.

С шарени къдели
сплита си кордели
за тюркоазеното си манто.
12.01.2021г.

Картината е налична.

На Руми
Слънцето го търсят всички –
слънчогледите се взират там,
и гущерчета топлят се с лъчите,
и жадните цветя за светлина.

Ти Слънцето бъди от днес –
заради себе си топли, блести,
раздавай се за наслаждение,
бъди в хармония и ведрина!
12.10.2020г.

Картината не е налична.

Зима

Сняг не чакахме да навали.
Но рано или късно зима идва –
студено е, от студ боли,
обема на душата ни се свива.

Свикнали със стария му цвят,
днес денят е малко странен –
уж по-светъл, уж нов свят,
но горчив е, хладен и неканен.
01.11.2020г.

Картината е налична.

*** (Разнородни)

Замлъкнало в неканена апатия,
грохнало от ролята на „страж“,
преглъща като камък залъка
отчупен от вика невръстен, тих …

Времето с дисагите на прага,
нарамило последния багаж,
със себе си отнася към забрава
строфите от сетния ни стих.
06.10.2020г.

Картината не е налична.

Усмихнати растения, които винаги вярват на слънцето. Винаги са с отворени обятия за безусловната слънчева любов. Те не умеят да мрязат, просто обичат искрено – обичта винаги е изписана на лицата им!

Картината не е налична.