Душата избира своите моменти – сама решава кога, как и кога ще твори и роди своята рожба. И винаги е от душата за душата. А сърцето винаги се намесва, за да помага в лекото случване …
Когато милото поиска козунак посред зима, а навън вие вук и ти се чудиш в този студ как тестото му ще втаса, сядаш да го мътиш като кокошчица, за да дариш другарчето си с усмивка 🙂